В интерес на пациента е да има конкуренция, а не ограничения за нови болници и дейности.
Становище на Центърът за защита на правата в здравеопазването по проекта на Закон за изменение на Закона за лечебните заведения.
Уважаеми професор Хинков,
Като изразяваме принципната си подкрепа за Вас, като министър на здравеопазването и като оценяваме искреното Ви желание да подобрите състоянието, както общественото, така и на лечебното здравеопазване, изразяваме следното становище по някои аспекти на качения за обществено обсъждане проект на Закон за изменение на Закона за лечебните заведения (ЗИДЗЛЗ):
В проекта на ЗИДЗЛЗ се предлага да бъде наложен мораториум върху създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, както и разрешаването на нови медицински дейности до утвърждаването на актуализирана, нова Национална здравна карта с аргумент, че информацията за потребностите на населението до изготвянето ѝ, няма да е актуална.
Промените в заболеваемостта, демографията и движението на населението, иновациите в медицината, както и много други фактори, обуславят процес на непрекъснати промени в търсенето и предлагането на медицинска помощ. Нашето мнение, с което вярвам ще се съгласите е, че когато и да се утвърди такава карта, тя ще бъда актуална единствено към момента на нейното изготвяне.
Поради това, че Националната здравна карта фиксира за дълъг период от време броя, вида и разположението на лечебните заведения, тя на практика блокира развитието на системата на здравеопазване. И ако в обикновена ситуация това не е видимо за непрофесионалистите, то при отминалата епидемия от Ковид-19, стана очевидно за всички. Епидемията изискваше незабавно разкриване на нови отделения и лаборатории, а при съществуващите тогава (и сега все още) правила (без мораториум), биха били необходими месеци и години, за да може здравната мрежа да отговори на новите потребности, свързани с диагностиката и лечението на болестта. Тогава в нарушение на закона, отделенията се разкриваха със заповед на министъра на здравеопазването.
Законът бе нарушен, но не и променен. Нужна ли ни е още една епидемия, за да разберем, че потребностите „не се съобразяват“ с Националната здравна карта?
Само една гъвкава система от доставчици на услуги, пред които няма административни пречки бързо да променят вида и обема на предлаганите услуги, може да отговори адекватно на непрекъснато променящите са потребности на населението. Бързото разкриване на нови дейности и нови лечебни заведения, съобразно променящите се потребности облагодетелства пациентите. Налагането на мораториум облагодетелства единствено съществуващите лечебни заведения, защото ограничава конкурентен натиск, но дори и те ще бъдат лишени от възможност за промяна на вида на предоставяните услуги.
Размерът на чуждестранните инвестиции в сектор здравеопазване през последните 7-8 години е приблизително нула лева. Това разбира се не е следствие само на ограниченията, въведени с Националната здравната карта, но също така на свръхрегулацията, нарушената конкурентна среда, тромави процедури по регистрация и промяна в издадени разрешения. Получава се следния парадокс – от една страна държавата твърди, че няма повече средства за инвестиции, а в същото време препятства частните инвестиции в сектора, каквото препятствие несъмнено е както предлагания мораториум, така и тромавите и свръх бюрократични процедури чл. 37а и чл. 37б от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ)
Вместо да се стимулират частните, в това число чуждестранните инвестиции, през последното десетилетие, държавата ни започна все повече да раздава пари за субсидиране на публичните лечебни заведения, включително и за заплати. Тези субсидии през последната година достигнаха колосални размери – над 250 милиона лева и очевидно предстои да нарастват. Това субсидиране се прави без оглед на качеството на предоставяните услуги и потребителското търсене, а само единствено на база на държавната собственост и поради това по наше мнение е в нарушение на чл. 19 от Конституцията, както и на чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Субсидирането не само нарушава конкуренцията в ущърб на пациентите, но създава и предпоставки за корупция.
Уважаеми проф. Хинков,
Предлагаме в хода на обсъжданията да разгледате изложените аргументи и след като се убедите в правилността им, да премахнете от него мораториума върху разкриване на нови лечебни заведения и нови дейности в съществуващите.
Предлагаме също да обмислите промени, които да доведат до облекчаване на процедурите и скъсяване на сроковете за издаване на разрешения за нови лечебни заведения и нови дейности, включително като се премахне очевидно неадекватния текст на закона, според който за това се изисква съгласие на Министерския съвет.
Предлагаме също да премахнете текстовете от закона, касаещи субсидирането на лечебни заведения, според вида на собствеността им.
Ако приемете този подход, Вие ще стимулирате конкуренцията между лечебните заведения, ще създаде предпоставки за увеличаване на инвестициите, в това число чуждестранните, ще стимулира въвеждането на иновации и ще спомогнете за повишаване на ефективността на разходите. В резултат, пациентите ще получат по-качествено медицинско обслужване на по-ниска цена, каквато е и целта на закона.
В заключение, бихме искали да ви помолим да погледнете на промените в закона и през призмата на общественото развитие на страната ни. Имахме късмета да излезем от тоталитарната комунистическа държава, в която администрацията беше господар на всички, а гражданите бяха лишени от всякакви икономически и политически права. Приетата след 1990 година посока на обществено развитие е към намаляване на намесата на държавата в живота на хората и увеличаване на икономическата свобода на гражданите. Само свободни и независими от държавата граждани, могат да изградят устойчива демокрация.
Законите, които приемаме е добре да са в синхрон с избраната посока на обществено развитие. Дължим го на следващите поколения.
Приемете нашите най-добри пожелания!
14.11.2023, София
