Проектът на бюджет на НЗОК за следващата година предвижда над 1 млрд. лв. повече в сравнение с 2023 г. и е точно 8,163 млрд. лв. каза пред БНР Стойчо Кацаров - бивш министър на здравеопазването и член на УС на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Не може еднозначно да се каже, дали това е добре или не, защото начина по който се прави е погрешен.
"Това, което е възприето от години, е, че първото се определят парите, след което наличните средства се разпределят между участниците в здравната система. Според мен трябва да е обратното - първо да бъде направен актюерски разчет на потребностите от медицинска помощ и на база на тези потребности, да се изчисли какви средства са необходими за покриването им, след което да се намерят тези средства".
Оценката на потребностите не значи непременно повече разходи. Повишената ефективност може дори да намали разходите. Така, например в Холандия, след премахване на монопола на здравната каса, разходите за здравеопазване са намалели от 13 на 10% от Брутния вътрешен продукт, едновременно с повишаване на качеството на услугите, допълни Стойчо Кацаров. Тези данни официално бяха изнесени от бивш холандски здравен министър на дискусията за демографията, състояла се миналата седмица.
В бюджета на НЗОК са заложени повече средства за извънболнична медицинска помощ и това е правилно, защото поначало медицината става все по-инвазивна и все по-амбулаторна. Повече средства за извънболнична помощ обаче, бяха заложени и миналата година, но отчетите за първите 9 месеца на годината показват, че те просто няма да бъдат усвоени. Разходите за лекарства пък са над планираните и накрая заложените повече пари за извънболнична помощ ще отидат за покриване на недостига за лекарства. Това ни връща на изначалния въпрос за начина на изготвяне на бюджета и изчисляване на разходите.
При лекарствата обаче, бюджета е най-малкия проблем.
Само с финансови рестрикции добра лекарствена политика не се прави. Така се постига само дефицит на лекарства на пазара, допълни той. По думите му са необходими сериозни промени в тази посока. Проблемът с цените на лекарствата за онкоболни е от 2010 година и е заложен в самия закон. Аз виждам само имитация на загриженост, но не решаваме проблема. Не съм оптимист, че проблемът ще бъде решен, защото зад него стоят много сериозни интереси за лесни пари от реекспорт на лекарства.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл:
