Бившият министър на здравеопазването Д-р Стойчо Кацаров в интервю за телевизия Bulgaria ON AIR, дадено тази сутрин, отправи призив към БЛС и НЗОК да махнат регулативните стандарти в извънболничната помощ.
През следващата година НЗОК ще разполага с бюджет от 8,163 млрд. лв. Това е с 1 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година.
„Дали са много или малко зависи от гледната точка. Ако питате данъкоплатците, вероятно ще кажат, че са много, ако питате пациенти и лекари, ще кажат, че са малко. По-важно е парите да се харчат ефективно“ каза д-р Кацаров.
„В новия бюджет има увеличение на парите за извънболнична помощ, което по принцип е правилно. Но такова увеличени имахме и миналата година, а отчетът на бюджета на НЗОК към края на септември показва, че са усвоени едва половината от парите за медикодиагностични изследвания – лабораторни, рентгенови и др. Не е достатъчно да запишеш в бюджета повече пари. Трябва да имаш и съответните инструменти. Какво като сте записали в бюджета повече пари, след като сте ограничили издаването на направленията за изследвания, с така наречените регулативни стандарти. Неизпълнението на бюджета за амбулаторни изследвания е толкова голямо, че НЗОК и БЛС спокойно могат да махнат регулативните стандарти и моят призив към тях е да го направят.“ каза гостът.
Попитан за електронната рецепта, д-р Кацаров изрази следното мнение:
"Голям привърженик съм на дигитализацията в здравеопазването, но е правилно тези неща да стават доброволно, а не с принуда. Никой не ни кара насила да пращаме електронни писма, вместо да ходим до пощата, никой не ни кара на сила да банкираме електронно, вместо да ходим до банката. Ние го правим защото ни е по-лесно и по-удобно. Моят съвет към здравните власти е изписването на електронна рецепта да бъде доброволно. Могат също да стимулират конкуренцията, като се даде възможност на повече разработчици за направят приложения за електронно предписване на рецепти, за да има на пазара по-удобни и по-лесни за работа приложения от сегашното. Това ще улесни хората и те сами ще се откажат от хартиените рецепти.“
Бившият здравен министър, каза, че не вижда проблем да се контролират и хартиените, и електронните рецепти.
„Увлечени от идеята за контрол май забравихме какво и защо искаме да контролираме. Лекарят има право да предписва лекарства на пациентите си. Искаме да му отнемем това право ли, какво? Предписването на по-малко антибиотици е свързано с обучението на лекарите, а не с това на каква рецепта се предписват.“
Относно липсите на много лекарства в аптеките гостът изрази следното мнение: „Дефицитът на лекарства се получава, защото производителите намаляват вноса си в България, за да ограничат загубите си от реекспорта на техни лекарства в други страни на ЕС. Порочният кръг е следствие на законово фиксирания модел на ценообразуване и реимбурсиране. Без промяна на този модел, проблемът с дефицита няма да се реши. Усилията да се проследяват опаковки, чрез системи като СЕСПА са доказано неуспешни. С тях само се създава впечатление, че нещо се прави, а нищо не се променя.“
Проблемът с лекарствата за онкоболни е друг. Още през 2010 година беше приет порочен модел, записан в самия закон, според който всяка болница сама купува лекарствата, а НЗОК после и възстановява разходите. В резултат имаме 100 болници със 100 различни цени на едно и също лекарство, някои скандално високи.
От тогава до сега повтарям, че има много просто решение на този проблем – вместо болниците да договарят всяка по отделно с дистрибуторите, НЗОК да се договори направо с производителите. Така, освен че ще имаме една цена навсякъде в мрежата, тази цена ще е сигурно и доста по-ниска от сегашните, заради търговското предимство на единствен купувач, което би имала НЗОК в преговорите с производителите.“
Цялото интервю можете да видите във видеото:
