ПОЛИТИКА

Каквато ни държавата, такава ни детската болница

Каквато ни държавата, такава ни детската болница

Завчера Министерският съвет издаде разрешение за изграждане на нова детска болница в София. На другия ден партии, политици, журналисти, драматично и патетично се обявиха срещу това решение, заплашиха със съд, ДАНС и прокуратура. Всички осъдиха остро новата частна „детска“ болница, но от изявленията на инвеститора се разбра, че става дума за многопрофилна болница с 400 легла, от които само 40 са педиатрични. До края на деня Правителството отмени решението си.

Щеше ли премиерът да отмени решението, с което вчера се похвали, ако не беше тази реакция? А защо го отмени – защото е било взето незаконно ли?
Ако решението е било незаконно, как така нито администрацията на министъра на здравеопазването, нито тази на Министерския съвет, нито на всички 18 министри, които съгласуват решението, не са забелязали, че то е такова по време на цялата процедура, но са го разбрали един ден, след като единодушно са гласували за него?
В нито една от изразените позиции не се казва дали има нарушения на закона и какви са те. Ако решението е било взето законно, на какво основание беше отменено? Правителството над закона ли е?
Това са формалните въпроси.
Решението дава повод и за много други.
Защо изобщо разкриването на болница трябва да става с разрешение на Министерския съвет – няма ли си Правителството работа, че ще се занимава да разрешава дейността на малки и средни предприятия, каквито са болниците? Какво разбират от болници, премиерът и министрите му, че да са компетентни за такова решение?
Какво общо може да има националната сигурност с издадено разрешение за изграждане на 378-та болница в страната?
Казват, че лечението на деца трябва да е приоритет на държавата. Не е ли точно защита на този приоритет, даването на разрешение за построяването на нова болница с детско отделение?
Държавата била отделила вече пари за нова детска болница (преди 5 години). Скандалите с изграждане на нова детска болница са с давност две десетилетия и не се знае кога ще има такава. Дотогава се забранява разкриването на детски отделения ли? Кому вреди такава политика освен на болните деца?
Частната болница нямало да лекува, а щяла да трупа печалби. Това ми е любимо. Болницата може да трупа печалби само, ако лекува добре. Ако не лекува добре, никой няма да ходи да се лекува там, и тя ще трупа само загуби. И още, никой не ви принуждава да се лекувате в нея, можете да си ходите в държавната – сегашната или бъдещата.
Лечението на деца не трябвало да е място за частни инвестиции – там трябвало да се „грижи“ държавата. Как се е грижила до сега всички знаем, защо си мислите, че това ще се промени? Ако наистина мислите, че само държавни лечебни заведения трябва да лекуват деца, защо не приложим това правило не само за болниците, но и за извънболничната медицинска помощ и за денталната, и за производството и търговия с лекарства за деца, с детските храни и пр., те по-малко важни ли са?
Ако частните болници не лекуват добре, защо са пълни с пациенти? Дали няма да се окаже, че тези, които най-много викат срещу частните болници, самите те и близките им се лекуват в частни болници? Като онези, които крещяха срещу ваксините, а се оказа, че самите те са се ваксинирали.
В България през последните 10 години, размерът на преките чуждестранни инвестиции в лечебни заведения е нула. С подобно отношение към инвеститорите, може да изгоним и малкото останали тук.
Забраната за инвестиции и забрана за нови дейности не помага на здравеопазването и вреди пряко на интересите на пациентите, а в случая на болните деца.
Накрая искам да припомня един факт. Като министър на здравеопазването издадох заповед за сливане на старата педиатрия с Правителствена болница и здравната инвестиционна компания с целия ѝ капитал от 100 милиона лева. С екипът ми заложихме в Плана за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз изграждането на Протонен център в двора на същата болница. Ако заповедта ми не беше отменена, отдавна щяхме да имаме луксозна национална детска болница, с Протонен център в двора ѝ, на най-хубавото място в София - в Южния парк.
Някои от тези, които днес негодуват, тогава попречиха с действие или бездействие на това най-добро за болните деца решение. Не ги съдя, само искам да им припомня – на тях и на поддръжниците им.
Детската болница се е превърнала в символ на политическа деградация и е ярка илюстрация на неспособността ни да изградим модерна, демократична и правова държава.
Д-р Стойчо Кацаров

Подобни статии