Годишните държавни разходи за дейността на Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) са около 200 милиона лева. От тях 175 милиона лева са за заплати на персонала и около 25 милиона лева за издръжка.
Броят на заетите в спешна помощ е малко над 7000 души, от които 3400 са медицински специалисти (лекари, фелдшери, професионалисти по здравни грижи) и 2000 шофьори.
Според последния Годишен доклад за здравето на гражданите, през 2021 г. са изпълнени 615 510 бр. повиквания на адрес. Извършени са 419 009 амбулаторни прегледи. Хоспитализираните пациенти са 232 236.
Според разчета на МЗ бюджета е планиран за да покрие нуждите при 800 000 повиквания и 600 000 амбулаторните прегледи. Отчетената дейност е с 25% по-малко от планираната при повикванията и с над 30% по-малко при амбулаторните прегледи.
Уместен въпрос е, защо държавата плаща на спешна помощ за извършване на амбулаторни прегледи? Какви точно прегледи могат да извършат фелдшерите и професионалистите по здравни грижи, след като няма квалификация за това, нито право да назначат изследвания, или да изпишат рецепта?
За същата дейност – амбулаторни прегледи на пациенти, поради остро заболяване, НЗОК заплаща 6 милиона лева на лечебните заведения за първична извънболнична помощ за 24 часово осигуряване на неотложна медицинска помощ.
За същата дейност, отделно от това, държавният бюджет е субсидирал болниците с около 60 милиона лева за амбулаторни прегледи на 643 699 пациента със спешни състояния, които не са хоспитализирани и за консултации на 51 803 пациента със спешни състояния.
Тези допълнителни средства са за прегледи, извършени извън общия ред, предвиден в НРД, за който НЗОК заплаща 363 милиона лева.
През 2014 година беше стартиран Европейски проект за "Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ" на общата стойност 163 897 815,62 лв. В него е предвидено да бъдат купени 400 линейки със съвременна медицинска апаратура, както и да бъдат обновени 27 центъра за спешна помощ в областните градове с техните 170 филиала.
Срокът за изпълнението е 36 месеца. Проектът беше спрян през 2015 година и стартиран отново през 2018 година, като трябваше да бъде завършен до края на 2020 година. До този момент, проектът не е завършен. Забавянето ще коства допълнителни разходи на държавния бюджет, вероятно десетки милиони.
В Плана за възстановяване и устойчивост са заложени 120 милиона лева за изграждане на въздушна спешна помощ. Освен инвестицията, това ще изисква допълнителни текущи разходи за възнаграждения и издръжка.
Заключение. Липсата на подробни публични данни за разходите в системата на спешната помощ, пречи да се навлезе в детайлите, но и обобщените данни са достатъчни да се направят следните изводи:
1. Разходите, отнесени към дейностите, са значителни.
2. Припокриването/дублирането на дейности и заплащане, размива отговорностите и намалява ефективността.
3. Подобряването на дейността изисква изясняване на функциите и привеждане на структурите и персонала в съответствие с тях.
Д-р Стойчо Кацаров
