ПОЛИТИКА

Национална здравна стратегия. По стъпките на Карл Маркс

Национална здравна стратегия. По стъпките на Карл Маркс

Народното събрание обсъжда Национална здравна стратегия 2023-2030. Трябваше да се приеме през 2020 година, но не е останало време, а после дълго време нямаше Парламент. Не, че нещо кой знае какво щеше да се промени, ако беше приета.

Поначало стратегиите у нас се пишат, защото трябва да има такива, а не защото някой смята да ги изпълнява. Любопитно е, че повечето Правителства приемат стратегиите си малко преди мандатът им да изтече, вероятно защото едва тогава са си изяснили какво точно искат. Приемането на настоящата Национална здравна стратегия е в малко по-различен контекст. Документът е необходимо условие за получаване на европейски пари по Плана за възстановяване и устойчивост.

Контекстът сега е различен от предишните стратегии, но съдържанието не толкова. Както всяка друга стратегия и тази обещава по-добро здравеопазване. Проблемите и тук, обаче започват, когато трябва да се обясни как обещанията ще бъдат изпълнени. Внимателният прочит на мерките, не създава дълбоко убеждение, че целта да имаме по-добро здравеопазване ще бъде постигната. Някои от мерките вече са били лансирани в предишни стратегически документи без да дадат резултат, други са просто клишета, а на някои места анализът на проблема е представен като мярка за решаването му.

Като цяло стратегията предвижда още по-активна държавна намеса в регулацията и управлението на системата. Предвижда се например държавата да раздели болниците на 5 вида, според статута им и териториалното разпределение. Ще се наричат регионални, опорни, приоритетни и други. За всяка от тях е държавата вече е определила какви отделения, апаратура и специалисти да има. Засилената държавна намеса е обоснована с това, че само държавата знае какви са потребностите на хората и как да ги задоволи. Конкретният текст е толкова показателен за подхода на авторите, че си заслужава да бъде цитиран дословно:

Въведените в българската система за болнична помощ пазарни механизми, при липса на ефективен механизъм за планиране и регулиране на болничния капацитет, спрямо нуждите на хората, доведоха до това България да е страната с най-голям брой болници и болнични легла на глава от населението, най-голяма честота на хоспитализациите и най-високи разходи за болнична помощ в ЕС. В условията на нерегулиран пазар и обвързване на финансирането на болниците с количеството, а не с качеството и резултата от болничните дейности, болниците започнаха да функционират, задоволявайки собствените си нужди и бизнес планове за развитие, а хората да преминават от една болница в друга, докато намерят решение на своя проблем.

Кажи речи същото, може би малко по-ясно, го е казал и Карл Маркс преди има няма 150 години:

Свободният пазар неизбежно води до нищета и експлоатация ........ Средствата (в комунистическата държава) ще са насочени към производството на неща, които да задоволяват потребностите на хората, а разпределението ще е според индивидуалните нужди, а не както в пазарна икономика  на капиталистическите общества, където всичко се купува.

Удивително е как 30 години след рухването на тоталитарната комунистическа държава има хора, които продължават да милеят за планова икономика и социалистическа организация на труда, въпреки огромните беди, които този подход донесе на човечеството и на нашата страна. При това става дума за хора, които причисляваме към елита на нацията.

Нима забравиха, че комунистическата държава рухна, заради отричането на пазара и заместването му с „планова икономика“?

Нима не знаят, че това, което наричаме икономическа свобода - правото на хората да извършват каквато сметнат за добре дейност, за да изхранват себе си и семействата си - е в основата просперитета и развитието на нациите?

Това, което не разбират може би е, че отнемането на икономическата свобода на хората е най-прекият пък към ограничаването и на политическата им свобода. А може би го разбират?

Всеки може да прочете проекта за Национална здравна стратегия 2023-2030 на страниците на Народното събрание и да си състави собствено мнение за нея. Нямам съмнение, че Стратегията ще бъде приета безкритично и едни европейски пари ще се усвоят. Здравеопазването, обаче няма да стане по-добро, напротив.

Д-р Стойчо Кацаров


 

Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии