Не сте нали? Когато се застраховаме, ние плащаме на застрахователя, така наречената застрахователна премия – парична вноска, срещу която той поема риск да ни изплати обезщетение в случай на злополука. Ако няма злополука, застрахователят не плаща нищо на застрахования.
Представете си сега, че сте застраховали колата си (автокаско) и застрахователят предварително заплати на оторизиран сервиз да ви я поправи, в случай, че катастрофирате през следващата година?!? Няма как да стане нали? А и няма смисъл.
Здравното осигуряване работи приблизително на същия принцип. Плащаме здравни осигуровки и ако се разболеем, НЗОК заплаща на лечебното заведение за лечението ни. Разликата със застраховането е, че тук солидарно делим разходите, но принципът си остава същия.
Нашата здравна каса обаче, може би единствена в света, плаща на лечебните заведения преди да сме се разболели. И тази година, както и в много предишно години, НЗОК се готви да плати авансово на лечебните заведения няколко стотин милиона лева от бюджета си за 2023 година. Най-фрапиращ е примера с медико - диагностичните дейности (МДД) – това са клинична, микробиологични, вирусологични, лаборатории за образна диагностика(рентген, скенер, ЯМР) и др. От януари до ноемрви 2023 година, общо за всички медикодиагностични дейности, НЗОК е платила около 120 милиона лева. За месец декември, касата планира да изплати за същото над 80 милиона лева. Предвид множеството празници в месеца, едва ли ще бъдат изработени реално повече от 15 милиона лева. Останалите 65 милиона ще бъдат авансово плащане.
Някои се шегуват, че тези пари ще ги изработват до средата на следващата година. Ако ги изработят, защото хипотетично в дадена лаборатория може да не отиде нито един болен за изследване. Тогава лабораторията какво трябва да направи с авансово платените ѝ пари? Може би да ги върне? Само, че вече е платила данъци и осигуровки върху тях, колко да върне? Ако тези пари стигат за няколко месеца през следващата година, то какво ще стане с предвидената в бюджета за 2024 година още по-голяма сума (261 милиона лева за 2024 година срещу 208 милиона за 2023)? Ако това продължава, може да стигнем до там, че цяла година лечебните заведения да заработват бюджета приет за предишната.
Защо НЗОК продължава да прави това?
Защото законът я задължава. Според Закона за публичните финанси, бюджетът на касата е част от консолидираната фискална програма и се приема от Народното събрание. Това автоматично превръща НЗОК от осигурител в бюджетна организация. Съгласно закона, в края на годината бюджетите се нулират и от 1-ви януари за почва да действа новия бюджет. Неусвоените пари не се губят, но не отиват за здраве. Авансовото плащане не е печалба за лечебните заведения, а за министерството на финансите. От там възникват и подозрения, че не се прави случайно.
Какво показва всичко това?
На първо място, това че по едни пера има огромно излишъци, а по други дефицити, показва лошо планиране. Истината е, че поначало планиране в смисъла на здравното осигуряване, липсва. При бюджетната процедура първо се определят парите, а после същите се напасват на нуждите. А нуждите нито са оценени, като брой, нито като цена, нито като разпределение времево и териториално.
На второ място описаната ситуация още веднъж илюстрира защо бюджетната процедура е неудачна за такъв тип дейност, като здравното осигуряване. Освен авансовите плащания бюджетната процедура е в основата на редица други уродливи явления, като лимитите на болниците, ограниченията за нови болници и нови дейности, закрепостяването на лекарите към опредепени болници, централизирано определянето на заплати на персонала и много други ограничения, без които на бюджетарите започва да им се вие свят. Сега на бюджетарите им е лесно, но това си има цена – лошо качество на медицинската помощ и затруднен достъп до елементарни медицински услуги за голяма част от населението.
Набирането и разходването на средствата в здравното осигуряване принципно се прави по съвсем различен начин. Не, че не се планира, напротив, планира се и то обикновено за много по-дълъг период. Размера на средствата и осигуровката, обаче са следствие на актюерски разчети на нуждите, а “бюджета“ не се нулира на 1-ви януари.
Това може да стане и у нас, ако здравното осигуряване се извади от системата на публичните финанси. С частните финанси ще могат да оперират повече от един фондове, така че осигурените да могат да изберат къде условията за тях са най-добри. С повишаването на конкуренцията между осигурителите, а от там и между лечебните заведения, ще се подобри качеството и ще се улесни достъпа на пациенти до медицинска помощ. Простичко е. Този план има само един „недостатък“ - политиците и бюджетарите ще загубят властта си над здравната система. За това и планът няма да се осъществи.
Весели празници!
Д-р Стойчо Кацаров
