Повод за този коментар е обвързването на увеличението на цените на клиничните пътеки с повишаване на минималните трудови възнаграждения на персонала на лечебните заведения, записано в подписания миналата седмица анекс към НРД. Няма съмнение в добрите намерения на Правителството да повиши заплатите на работещите в лечебните заведения.
Увеличението на цените на медицинската помощ, обаче не е равнозначно на увеличение на приходите на лечебните заведения, защото това не са гарантирани суми. Приходите им зависят освен от цените на пътеките, от броя на обслужените пациенти и от административно определените им месечни и годишни лимити. Следователно е на лице вменяване на ново задължение бе да има насрещно покритие.
Не е работа на купувача да определя какви да са възнагражденията на персонала на доставчика. Ние не определяме колко да взема продавача, когато си купуваме плодове, дрехи или други стоки. Ние не определяме заплатата на рецепциониста или камериерката, когато плащаме за хотелска стая. Ние се интересуваме да получим качествена стока или услуга на възможно най-ниска цена. По същия начин трябва да действа и НЗОК, която плаща от наше име, с нашите пари за получената от нас медицинска помощ.
Невярно е твърдението, че повишаването на заплатите на всички означава непременно подобряване на качеството. Заплатата е стимул, когато се повишава на тези, които работят по-добре и имат по-голям принос за успеха на лечебното заведения. Увеличението на възнагражденията на всички без оглед на техния принос демотивира и тези, които са работили добре и тези, които не са работили добре.
{module title="Подобни статии"}_
Да си представим, че една болница разполага средно месечно със 100 хиляди лева за заплати, от които плаща на 100 души персонал средно по 1000 лева. Ако с нормативен акт я задължим да плаща не по 1000, а по 1250 лева на човек, то тя ще бъе принудена да съкрати 20 души и да намали броя на персонала на 80, за да се вмести в месечната си сума. Повишаването на заплатите с нормативен акт винаги води до съкращаване на работни места. Макар на пръв поглед да изглежда, че се прави за доброто на работещите, в крайна сметка се обръща срещу тях. Съкращението на персонал ще влоши качеството на медицинската помощ.
Единственото място, където Правителството може пряко да определя заплатите е бюджетната сфера. Тук също трябва да се внимава много. Прекомерното повишение на бюджетните заплати можете да доведете до отлив на медици от лечебните заведения.
Ако Правителството иска да помогне на работещите в болниците, трябва да стимулира конкуренцията между лечебните заведения, като позволи лесна регистрация на нови и трансформация на съществуващите лечебни заведения. Работещите лекари и сестри трябва да получат свободата да сключват граждански или трудови договори без ограничение. НЗОК трябва да се погрижи да премахне диспропорциите в цените на клиничните пътеки. По-нататък пазарът ще направи така, че всеки да получи справедливо възнаграждение за труда си.
Д-р Стойчо Кацаров
{module title="Subscribe"}
{module title="Анкета"}
