Паралелният внос на лекарства дава възможност да се внасят лекарства, които нямат разрешение за употреба в страната, но имат такова в друга страна членка на Европейския съюз и са аналогични на други лекарства, продавани на Българския пазар. Този вид търговия е разрешен в България и във всички страни членки на ЕС, но правилата за извършването му са различни.
Комисията за защита на конкуренцията е започнала процедура по оценка на съответствието на нашия закон с правилата за конкуренцията в България и Европейския съюз. По искане на Комисията, Центъра за защита правата в здравеопазването изпрати своето Становище по поставените въпроси;
1. Нашето мнение е, че паралелният внос на лекарства стимулира, а не ограничава конкуренцията на пазара на едро и дребно.Не считаме, че паралелният внос на лекарства пречи по какъвто и да е начин доставките на други лекарства на пазараПроблем на нормативната уредба е бавната и усложнена процедура по издаване на разрешение.
2. Пациентите са заинтересовани от това да има колкото се може по-голямо предлагане на пазара. Предлагането на повече стоки със сходни характеристики на даден пазар не само дава на потребителя (пациент и лекар предписващ медикамента) повече възможности за избор, но също така води до намаляване на цените на стоките. Нямаме конкретни практически данни за ценовото въздействие на медикаментите от паралелен внос, предлагани на пазара, но и не е необходимо, защото влиянието на конкуренцията върху цените е икономически закон.
3. По наше мнение паралелният внос може да играе роля и на защитен механизъм за пациентите, в случаи на изтегляне от пазара на единствен регистриран лекарствен продукт. Трябва обаче да се има предвид, че законът не предвижда възможност за включване в Позитивния лекарствен списък на лекарства внесени чрез паралелен внос. Следователно, паралелният внос няма да може да изиграе ролята си на защитен механизъм, ако изтегленият от пазара единствен продукт е бил с висока цена и реимбурсиран от НЗОК. Тогава макар да се внесе паралелно аналогичен продукт, то той би бил трудно достъпен заради цената си. Дори и в тези слчуаи обаче е по-добре да има скъп продукт, отколкото никакъв.
4. Считаме че процедурата трябва да се ускори процедурата за паралелен внос за всички лекарства, независимо дали има недостиг или не на пазара в момента. Считаме, че срокът за издаване на разрешение за паралелен внос и регистриране на цена не трябва да е по-дълъг от 14 дни. Краткият срок ще даде възможности за по-гъвкави решения, бързо влизане и излизане от пазара и незабавно покриване на дефицити, намаляване на цените и др. Краткият срок за влизане на пазара е изцяло в интерес на пациентите.
5. Считаме, че в интерес на пациентите е, ако едно лекарство е включено в Позитивния лекарствен списък и е реимбурсирано от НЗОК, паралелно внесеният генеричен аналог, също да бъде реимбурсиран при условията на вече регистрирания.
