ПОЛИТИКА

Заместване на личния лекар от всеки друг. Защо не?

Заместване на личния лекар от всеки друг. Защо не?

Общопрактикуващи лекари предлагат, когато отсъстват от работа, да не бъдат замествани от конкретен лекар, както е сега, а вместо това, пациентите им да могат да посещават, който и да е друг общопрактиквуащ лекар за преглед, изследване, предписване на лекарство или друго. 

НЗОК официално не е отговорила, но вероятно и официално не е запитана, защото дискусията се води в медиите.

Как е уреден нормативно въпроса в момента?

Съгласно чл. 146 на НРД „Всеки ОПЛ посочва в договора си с РЗОК свой заместник или заместници за случаите, когато не може да изпълнява личнозадълженията си. Посоченият заместник или заместници представят писмена декларация за съгласие. Общопрактикуващият лекар писмено уведомява директора на РЗОК за името на заместника, срока и мястото на заместване.“

Не виждам никаква конкретна полза за пациента или за лекаря от това предварително ограничаване на възможностите за заместване на личния лекар. Нещо повече, този начин на заместване може да създаде множество неудобства, като например това, че титуляра и заместващия не могат да отсъстват едновременно, (а може да им се наложи) или практиката на заместващия да е на голямо разстояние и да изисква дълго пътуване на пациентите с градския транспорт. Най-големият проблем на този вид фиксирано заместване е, че когато заместващият е друг личен лекар, то той изведнъж ще трябва да обслужва два пъти повече пациенти за същото работно време, което дори да е възможно, би било за сметка на отделеното на болния време.

Освен, че няма конкретна полза, няма и никаква техническа пречка, която да не позволява пациентите на отсъстващия личен лекар да могат да се прегледат при който и да е друг общопрактикуващ лекар. Разбира се, НЗОК вероятно би трябвало да адаптира софтуера си и правилата за заплащане в тези случаи, но това не са нито сложни, нито отнемащи кой знае колко време за внедряване корекции. Самата НЗОК също би се освободила ненужни процедури и задължения да събира хиляди договори всяка година и да се чуди къде да ги съхранява най-малкото.

Възможността да избере кой общопрактикуващ лекар да посети болния при отсъствие на титуляра, е в интерес както на лекарите, така и на пациентите. Още по-добре би било, ако възможността да се посещава който и да е общопрактикуващ лекар се разпростре и извън казуса с отсъствие и заместване.

Няма нито една основателна причина от медицинска или организационна гледна точка, да задължаваме пациента да посещава един и същи общопрактикуващ лекар и да може да го сменя само два пъти в годината. Преди 20 години, този модел бе въведен най-вече, заради невъзможността за контрол на първичните прегледи, но при днешната степен на дигитализация, този контрол не е проблем.

Либерализацията на първичната извънболнична медицинска помощ ще изисква малко по-сериозна промяна в модела на заплащане на общопрактикуващите лекари.

Пазарната регулация в този случай, налага сегашната фиксирана такса за посещение да се замени със свобода на общопрактикуващите лекари да определят различни нива на доплащане на предлаганата от тях услуга. Повечето пациенти вероятно ще продължат да посещават един и същи лекар, защото го харесват или просто защото са свикнали с него.

Този подход обаче има редица предимства. Той ще повиши конкуренцията между лекарите и ще облагодетелства по-добрите и по-подготвените от тях. Стимулирането на конкуренцията ще доведе до по-добро качество на медицинската помощ, което пък ще облагодетелства пациентите.

Д-р Стойчо Кацаров


 

Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии