ПРАВО

Какви са санкциите за неправомерно взета потребителска такса?

Какви са санкциите за неправомерно взета потребителска такса?

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗО, здравноосигурените пациенти дължат така наречената „потребителска такса“ на лечебното заведение за предоставената им медицинска помощ. В лечебните заведения за извънболнична помощ, такава такса се дължи за всяко посещение, а в болниците за всеки ден престой, но не повече от 10 дни в годината. Размерът на тези такси е нормативно определен и фиксиран.

В закона изчерпателно са изброени категориите лица, които са освободени от заплащане на потребителски такси, включително и лицата със заболявания, определени по списък (Приложение № 11) към Националния рамков договор (НРД). Следователно, изпълнителят на медицинска помощ може да изисква потребителска такса само от лицата, които не са освободени от нея и само в размера, определен със закон. Начисляване на такси в по-висок от предвидения размер или изискването на такси от лица, които са освободени, от страна на лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ, е неправомерно.
Неправомерно начислените потребителски такси се установяват по реда на чл. 72 и сл. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) при осъществяване на контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ.
В практиката на Върховният административен съд (ВАС), изискването на такси от здравноосигурени лица, които са освободени, се квалифицира, като нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. По същия начин съдът третира и вземането на потребителска такса в размер, по-голям от нормативно определения. В съдебната практика могат да се видят и изключения, например Административен съд – Варна приема, че това не е нарушение на реда и условията за оказване на болнична медицинска помощ, а е плащане, свързано с административните дейности на болницата.
Важно е да се знае, че когато се касае до освобождаване от такса на лице поради заболяване, определящ е моментът, от който лицето се счита за освободено. В свое решение от 2019г. Административен съд – София град е разгледал случай, при който лицето е прието и в хода на болничното лечение е установена и поставена диагноза, която попада в списъка по НРД и е основание за освобождаване от такса. Лечебното заведение е начислило и изискало такава, защото при постъпването на пациента не е имало основание да бъде освободен и не е бил диагностициран със заболяване от списъка. Съдът е приел, че и в този случай, таксата е взета е неправомерно, защото „поставянето на окончателна диагноза не слага началото на дадено заболяване, а единствено потвърждава наличието на същото, което е съществувало в период преди окончателното диагностициране.“ Съдът посочва, че е без значение дали окончателната диагноза, установяваща наличието на заболяване, включено в списъка по Приложение 11, е поставена един ден след постъпването на лицето, таксувано с потребителска такса за оказаната медицинска помощ, след като пациентът е постъпил в болницата с конкретни оплаквания, по повод на които са назначени и извършени определени изследвания, въз основа, на които е констатирано и е поставена диагноза за заболяване.
Съдът е имал повод и да коментира, че основанията за освобождаване от потребителска такса поради заболяване следва да бъдат установени с медицински документи. Само съобщаването от лицето, че страда от такова заболяване и отбелязването на съобщаване в ИЗ, не могат да са основание за освобождаване.



Размерът на санкциите е значително по-голям от размера на неправомерно взетите потребителски такси. Последните са определени с Постановление № 193/28.08.2012 на Министерския съвет и са 5,80 лв. за всеки ден болнично лечение и 2,80 лева а за всеки преглед в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ. При установяване на неоснователно начислени потребителски такси, често сумите, с които финансово са ощетени пациентите са в порядъка на няколко лева до няколко десетки лева.
Глобите обаче са значително по-големи. Съгласно чл. 414, ал. 1 от НРД, когато изпълнител на Извънболнична медицинска помощ е взел неправомерно потребителска такса, той е нарушил условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, същият подлежи на санкция финансова неустойка в размер от 50 до 150 лева, а при повторно нарушение от 100 до 300 лева. Санкцията за болници за същия вид нарушение е в размер на 200 до 500 лева, а при повторно такова от 600 до 1200 лева.
В задължителната си практика, Върховният административен съд анализира и какво е значението на броя на пациентите, спрямо които е установено извършване на нарушение. Разгледан е казус, в който лечебното заведение е изискало такса в размер на 6,10 лв., вместо правнорегламентираната сума от 5,80 лв. на ден, от 40 здравноосигурени лица. Наложени са 40 броя санкции "финансова неустойка" в размер по 200 лв. всяка от тях. Съдът посочва, че всяко от нарушенията има самостоятелен характер, защото е допуснато по отношение на различни здравноосигурени лица. „Броят на случаите е обстоятелство, което се взема предвид при определяне на вида и размера на санкцията, но същото не обосновава извод за редуциране на броя на нарушенията, респ. на наложените наказания.“
Установяването на неправомерно платена такса в хода на проверката по ЗЗО и налагането на санкция на лечебното заведение, не водят до връщане на неоснователно получената сума на пациента. Същият има възможност да поиска от лечебното заведение, платената без основание такса, да му бъде възстановена доброволно или по общия исков ред.
Накрая, възстановяването на неправомерно платените суми, не освобождава лечебното заведение от отговорност, в случай, че при проверка нарушението вече е било установено. Разглеждайки такъв казус съдът посочва, че нарушението е формално и настъпилите противоправни последици, респ. тяхното отстраняване, не са релевантни при определяне на санкцията.
Адвокат Силвия Величкова


Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии