ПРАВО

Открито за медицинските грешки. От д-р С. Кацаров

Открито за медицинските грешки. От д-р С. Кацаров

Дебатите за здравната система напоследък най-често са свързани със спорове как да се разпределят парите и лимитите между лечебните заведения. Понякога се обсъждат достъпа до медицинската помощ и качеството ѝ. Една много рядко обсъждана тема е тази за безопасността на пациентите. В тази и следващи статии ще се опитам да хвърля малко светлина по темата.

Да започнем с медицинската грешка, като основен елемент на пациентската безопасност. Това общо взето е тема табу. Медиците поправило отричат да има грешки. От другата страна можете би сте чували вица, че „човек е безсмъртен, а всичко друго е лекарска грешка“.
Медицински грешки съществуват и както ще стане ясно по-надолу, не са изолирани случаи и имат значимо въздействие върху системата на здравеопазване.

Преди да продължим с някои практическите измерения и последици от проблема, да видим малко теория. Извинявам се за даскалския подход, но се налага, за да не стават недоразумения в това кой как разбира термините и дефинициите.

Медицинската грешка (Medical error) е термин, който се дефинира като непреднамерено действие или пропуск при предоставянето на здравни услуги, което води до увреждане на пациента или има потенциал да причини увреждане. Може да възникне на всеки етап от предоставянето на здравни грижи, включително диагностика, лечение, прилагане на лекарства, операция и комуникация. Може да бъде резултат от различни фактори, включително човешка грешка, системни повреди, сривове в комуникацията и организационни недостатъци.

Медицинските грешки могат да се класифицират по следния начин:
Диагностични грешки: Те възникват, когато доставчикът на здравни услуги не успее да установи точна и навременна диагноза или погрешно диагностицира състояние, което води до забавено или неправилно лечение.

Грешки при лекарствата: Грешките при лекарствата включват грешки при предписване, отпускане, администриране или наблюдение на лекарства. Тези грешки могат да доведат до неправилни дозировки, лекарствени взаимодействия или прилагане на грешно лекарство.

Хирургични грешки: Хирургичните грешки могат да включват операции на неправилно място, неправилни оперативни методи, чужди предмети, останали в тялото, или усложнения, свързани с анестезията.

Комуникационни грешки: Комуникационните сривове между доставчиците на здравни услуги, пациентите и техните семейства могат да доведат до недоразумения, забавяне на грижите или неподходящи решения за лечение.

Неизправности в оборудването или технологиите: Грешки, свързани с медицински устройства или технологии, като неправилно функциониращо оборудване или неправилно използване на технологични системи, могат да доведат до увреждане на пациента.

Инфекции, свързани със здравни грижи: Инфекциите, придобити по време на предоставяне на здравни грижи, често поради неадекватни практики за контрол на инфекциите, могат да се считат за медицински грешки.

Грешки в документацията: Неточната или непълна документация на информацията за пациента, включително медицинска история, алергии и планове за лечение, може да доведе до грешки при вземането на решения за лечението на пациентите.

Грешките освен това могат да бъдат в резултат на бездействие - непредприети действия или в резултат на неправилни действия. Могат да бъдат в резултат на незнание или неглижиране на проблема.

В теорията се споменава и така наречената „латентна или скрита грешка“. Това са грешки породени от неефективна организационна структура, неправилна инсталация или поддръжка на оборудване. Те са налице, но могат да останат дълго време без последици. Когато към тях се добави активната човешка грешка това води до нежелано събитие.

Накрая, има и такива грешки, които се дефинират, като „грешки, които не трябва да се случват“. Класически пример за такива грешки е операция на неправилно място. Те могат да са резултат и на правилно по принцип, но не в конкретния случай поведение. Например изпращане на хемодинамично нестабилен пациент с травма за продължителни образни изследвания вместо в операционната зала. Резултатът може да бъде влошаване на състоянието и смърт.

Важно е да се отбележи, че не всички нежелани събития или неблагоприятни резултати в здравеопазването се определят, като медицински грешки. Някои усложнения или неуспешно лечение могат да възникнат въпреки подходящите грижи. За това, за медицински грешки се приемат само тези нежелани последици, които са предотвратими.

Кои са най-честите причини за медицински грешки?
Прекалена самонадеяност, нетърсене на съвет от колеги, неправилно прилагане на опита, липса на план или неправилно планиране, неотчитане на най-очевидната диагноза или провеждане на здравни грижи по автоматичен начин.
Проблеми с комуникацията, липса на йерархия, липса на солидно лидерство, незнание на кого да докладва проблема, неразкриване на проблемите или наличие на лоша организация без процедури за решаване на проблеми.
Недостатъци в образованието, обучението, ориентацията и опита.
Неадекватни методи за идентифициране на пациентите, непълна оценка при приемане, невъзможност за получаване на съгласие и липса на обучение на пациентите.
Липса на последователност в процедурите.
Недостатъчен персонал и/или лош надзор на персонала.
Технически повреди, свързани с медицинско оборудване.
Липса на система за одит на персонала в лечебното заведение.
Лошата организация на системата за здравеопазване.



Грешките в болниците са свързани най-често с хирургични интервенции, докато повечето грешки в извънболнична помощ са свързани с прогрешна или късно поставена диагноза.

В проучване на института Джон Хопкинс се твърди, че повече от 250 000 души в САЩ умират всяка година от лекарски грешки. Други доклади твърдят, че цифрите достигат до 440 000.
Медицинските грешки са третата водеща причина за смърт след сърдечните заболявания и рака. В същото време се смята, че се съобщават по-малко от 10 процента от лекарските грешки.
Медицинските грешки струват на американската икономика около 20 милиарда долара годишно.

За съжаление ние нямаме система за регистрация на медицински грешки. Това, че грешките не се отчитат, не значи, че не съществуват. След като не ги регистрираме, ние няма как да се поучим от допуснатите грешки, което е сигурна рецепта за увеличаването им. Няма никакво основание да смятаме, че медицинските грешки у нас, като съотношение са по-малко от тези регистрирани в САЩ – напротив, ако вземем предвид нивото на медицината у нас и липсата на политика за безопасност на пациентите, може с голяма вероятност да се предположи, че грешките у нас са повече.

Тук ще отворя една скоба за да добавя един вид системни грешки, по които ние не сме пионери, но вероятно сме шампиони. Става дума за грешките породени от лошата организация на здравната система.
Различните регулации, лимитирането и множеството административни ограничения принуждават лечебните заведения да нагаждат отчетите си към тези ограничения вписвайки в тях информация за дейности, различна от извършените. В много случаи те наистина са принудени да го правят, за да могат да обслужат пациентите си и да им бъде платено от НЗОК за това.
През последните години се появи и разрасна едно, можем да го наречем спокойно уродливо явление – с цел да вземат повече пари от НЗОК, лечебни заведения отчитат дейност, която изобщо не е извършена, а пациентът дори не е бил в болницата или в кабинета.
Резултатът от такива неверни записи в досието на пациента може да има трагични последици за него, защото при следващо лечение в друга болница, лекарите, няма да имат никаква представа кое от записаните в досието неща е вярно и кое напълно измислено.
Въвеждането на фалшиви медицински записи е много опасно и по друга причина. Масовизирането на неверни записи може да доведе до изкривяване дори на медицинската статистика и да доведе след себе си погрешни управленски и организационни решения с още по-тежки последици за населението. Затварям скобата.

Обществото ни трябва да е наясно, че медицински грешки е имало, има и ще има в бъдеще. Медиците не трябва да се страхуват да признаят и регистрират грешките. Всеки може да сгреши, но най-много греши онзи, който не се учи от грешките си.
Наличието на медицинска грешка, не значи, че някой трябва да отиде в затвора, защото грешка е едно, а престъпление е друго.
Наличие на медицинска грешка не означава, че лекарят ще плаща огромни обезщетения. Точно за това е въведено задължение за застраховане за медиците и лечебните заведения в законодателството на много страни, в това число и у нас.
Надделяващият интерес и на лекари и на пациентите е грешките да се регистрират, да се изучават и да се вземат мерки за недопускането им в бъдеще. Това практически означава по-малък брой увреждания и повече спасени животи. Както се видя по-горе,намаляването на медицинските грешки има и несимволични финансови измерения.
Добрата организация изисква процедури за регистрация на грешки, процедура за действие при установяване на грешка и процедура за коригиращи действия, с цел предотвратяване на повторни грешки от същия тип.
Лечебните заведения не трябва да се страхуват от това, че регистрирайки грешка може да отблъснат пациентите си.
Точно обратното е. Ако пациентите са наясно, че едната болница прикрива грешките си, а другата не само ги регистрира, но е изградила и система за управление с цел обучение и предотвратяване на такива, коя болница мислите ще изберат те за лечението си?
От голяма полза в тези случаи е да се извършват повече аутопсии на починали в болницата пациенти. Те са важни не толкова, защото някои грешки не могат да се установят приживе, но защото са важен източник на информация за знание. За съжаление у нас, законът макар да допуска освобождаване от аутопсия само по изключение, се прави точно обратното – по изключение се правят аутопсии.
Държавата може също да помогне много, най-малкото, като подобри организацията на здравната система, регулациите и правилата, така, че да премахне латентните грешки породени от тях.
Д-р Стойчо Кацаров


 

Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии