По данни на Световната здравна организация около 1 на всеки 10 пациенти е получил увреждане в системата на здравеопазването, а повече от 3 милиона смъртни случая възникват годишно поради небезопасни здравни грижи. Смята се, че близо 50 % от тези вреди са предотвратими.
Най-често увреждането на пациентите се случва поради грешки при лечението, хирургични грешки, вътреболнични инфекции, диагностични грешки, сепсис, падания и наранявания, грешки при кръвопреливане и т.н.
Според СЗО повечето от грешките, които водят до увреждане, не възникват в резултат на практиките на един или група медицински служители, а по-скоро се дължат на системни недостатъци, в резултат, на които тези медицински специалисти допускат грешки.
В България,
подобни официални данни няма. Няма и неофициални. Грешките волни или неволни, в много от случаите остават недоказани, а дори когато се докажат биват забравяни бързо. Що се отнася до дефицитите на системата – една кръпка не прави качествено здравеопазване, особено когато цялото е на дупки, които често се правим, че не забелязваме.
Не малко са случаите у нас, в които ясно личат и пропуските на нормативно ниво и не добрата организация, водещи след себе си последствия, които бележат живота както на пациентите, така и на медицинските специалисти участвали в процеса.
Случаят, при който може би най-силно се за чу изразът „бърнаут“ при медицинско лице и който сам по себе си е прецедент по тежест, е този, при който акушерка упражни физическо насилие върху новородено бебе през 2015 г. Огромен обществен и медиен интерес, публични обвинения и ефективна присъда. Справедливост (до колкото е възможно) може да се каже че има, но поука от случая – никаква. Осем години след този случай, недостигът на медицински кадри се увеличава регулярно, с медицинските специалисти не работят психолози, не се взимат превантивни мерки това никога повече да не се случи, а за бърнаут при работещите в системата на здравеопазването почти не се говори.
Съвсем наскоро отново голям обществен и медиен интерес получи и случаят с починалото в столична болница момиче. Последва проверка без открити нарушения, проверка с установени нарушения и трета проверка. Но и от този случай не изглежда да има поука, поне ако съдим по подхода.
Тези два случая са само пример, от много подобни станали обществено достояние и вероятно хилядите, за които обществото не знае нищо, но те са не по-малки лични и професионални трагедии, от тези за които ни информират публично.
Основната грешка
на системата, е че медицинският риск не се управлява ефективно. Той всъщност не се управлява изобщо, въпреки, че в световен мащаб има редица утвърдени практики, доказали ползите си с течение на времето.
Управлението на медицинския риск представлява система от насоки и политики, които управляват нивото на приемлив риск в областта на медицината. Част от ефективното управление на медицинския риск се основава на откритата комуникация и съобщаване на допуснатите грешки, но така че медицинските специалисти и доставчиците на здравни услуги да се чувстват спокойни да обсъждат потенциалните рискове без страх от възмездие. С други думи фокусът да бъде насочен към системно търсене, предотвратяване и решаване на проблеми, вместо да се акцентира върху търсене на вина и налагане на наказания. В България, за съжаление, нещата стоят по точно обратния начин.
В голяма част от случаите, станали достояние на обществото, при които които се стига до крайно нежелани последствия за пациентите, единственото което се случва е обвинително да се изложат на обществен показ медицинските специалисти участвали в процеса и целенасочено да се търси тяхната персонална вина, но не и да се потърсят грешките на системата довели до тези последствия, които всъщност са последствия и за двете страни. Всичко, което следва от там нататък е изключително нежелан ефект на страх от наказание и разрушаване на авторитета, което от своя страна довежда до прикриване на възникнали грешки и лишава и пациентите и здравната система от възможността за потенциалният риск да бъде идентифициран и съответно предотвратен.
Когато става дума за държави с похвален опит в законово регулирания медицински риск се откроява Нидерландия. През последните години холандците предприеха значителни стъпки, за да гарантират безопасността и благосъстоянието на пациентите, чрез строги процедури за лицензиране и строги мерки за контрол на качеството, те са създали рамка, която насърчава прозрачност, отчетност и грижа, ориентирана към пациента. Освен това Нидерландия разполага със стабилна правна система за разрешаване на всякакви проблеми с медицински злоупотреби, осигурявайки усещане за сигурност, както на доставчиците на здравни услуги, така и на пациентите.
Има ли решение
Съобщаването на грешките, тяхното анализиране и предприемането на мерки за предотвратяване на появата им в бъдеще, макар и съществени са само част от действията, които добре управляваният медицински риск изисква. За осигуряване на безопасно здравеопазване е необходимо да бъдат създадени, спазвани и контролирани стриктни протоколи за работа, особено при рискови медицински процедури или при такива, при които вече в възниквала грешка довела до увреждане на пациент. Вместо това, страната ни продължава да се страна, в която при допускането на грешка, усилията спират до посочване на виновника, дисциплинарни наказания, искане на оставки и уволнения, но без да се предприемат действия, рискът от допускане на същата грешка в бъдеще да бъде минимализиран, без да се потърсят основните причини за допускането на грешката и без да се компенсират дефицитите довели до нея. И докато това продължава, ще ги има и публичните случаи и другите, за които никой не знае, личните и професионалните трагедии – жертви на българското здравеопазване.
В. Николаева
