ПОЛИТИКА

Големи ли са заплатите на директорите на болници?

Големи ли са заплатите на директорите на болници?

Темата за възнагражденията на директорите на болниците периодично става предмет на широко обществено обсъждане. Повод за това обикновено дава публикуването на декларациите за годишни доходи на задължените лица по закона за борба с корупцията.

Много директори на болници декларират годишни доходи в размер от няколкостотин хиляди до над 1 милион лева.
Поставя се въпроса дали това е правилно в контекста на постоянните оплаквания, че парите за здраве са малко.
Краткият отговор на въпроса е, че няма нищо нередно - щом един добър футболист, боксьор, тенисист или изобщо добър спортист може да има такива възнаграждения (и даже далече по-високи), защо да не може лекар да ги получи.
Ако обаче, се вгледаме в детайлите, ще видим, че нещата не са толкова прости и отговорът на въпроса дали е редно зависи от различни условия.
Преди всичко трябва да уточнението, че смущаващите суми са за декларирани доходи и в тях освен заплатата се посочват и други приходи, включително и такива несвързани със здравеопазването. По-нататък ще говорим само за възнагражденията от заплати.
Когато говорим за заплати трябва да се направи разграничение, според собствеността на болниците, защото не е все едно дали си директор на частна болница или на публична (държавна или общинска).
Директорът на частната болница (който в повечето случаи е собственик или съсобственик на дружеството, което управлява), харчи за заплата от своите, частни средства, които е придобил законно. В този случай ние нямаме законово или каквото и да е основание да му държим сметка какво да прави с парите си. Все пак интересно е защо един директор ще си начисли огромна заплата, която очевидно би подразнила много хора, вместо да запише една по-приемлива от обществена гледна точка заплата, а останалите средства да декларира като печалба и ако желае (бидейки собственик) да изтегли, като дивидент?
Спестяването на пари от данъци е възможен мотив за такова поведение. Ако болницата декларира дадена сума, като печалба, дружеството ще плати 10 % данък печалба върху нея. Ако директорът изтегли същата сума, като дивидент, той ще плати още 5% данък.
За да получите същата сума, като заплата, директорът ще плати само 10% данък общ доход. Има и осигурително плащане, но заради тавана от 3400 лева, сумата е пренебрежимо малка в сравнение с 5% данък дивидент.
Така, на практика директорът на частната болница получава дивидента си, чрез заплатата, спестявайки от по-ниското данъчно облагане, което е напълно законно. С други думи на този вид заплати може да се гледа, като на неинвестирана част от печалбата на търговското дружество. Ако сравните сумата с оборота, ще видите, че тя всъщност дори не е толкова голяма. Частните болници, чиито директори са декларирали възнаграждения от над 1 милион лева, имат обороти от над 50-60 милиона лева. С други думи печалбата е 1-2% от оборота, което както и да го погледнем е доста скромна в сравнение с тази на много предприятия в страната.



Малко по-различно стоят нещата с директорите на държавните и общинските болници. Те, за за разлика от директора на частната болница не са собственици на дружеството и заплатата им представлява публичен, а не частен разход и няма нищо общо с дивидента. При публичните предприятия отсъства възпиращата сила на това, че понасяш сам загубите от дейността, защото загубите не са за този, който управлява дружеството, а за обществото. За да се защити обществения интерес, се налага да се приемат правила за образуване на заплатите. Те би трябвало да обвързват възнагражденията на директорите с финансови, икономически и други показатели, големината на дружеството, конкурентната среда и др.
Ако такива правила са приети и се прилагат, би трябвало директорите на болници с добри показатели, да получават по-високи възнаграждения от тези с лоши показатели. Ако една болницата има отрицателен финансов резултат, натрупала е загуби и дейността и се свива, директорите ѝ не би трябвало да получат високи възнаграждения. Ако това не е така, то общественото недоволство е напълно основателно и разбираемо.
Решение на проблема може да се търси в две посоки.
1. Приемане на ясни, прозрачни и проверими правила за формиране на заплатите на директорите на болници – публични търговски дружества, на базата на икономическите, здравноикономическите и финансовите показатели.
2. Приватизация на болниците – публични търговски дружества.
Що се отнася до частните търговски дружества, ако искаме високи заплати да не ни бодат очите, трябва да се промени данъчното законодателство.
Д-р Стойчо Кацаров


Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии